Вярвания
Преди хиляди години, хората са вярвали, че земята е плоска. До 16в. са вярвали, че ние сме центърът на вселената. Вече никой не вярва в тези неща. Всички си знаем, че земята е кръгла и ние сме далечна провинция в необятния космос. Защо така естествено приемаме тези нови вярвания? Да не би ние лично да сме били космически туристи, та можахме с очите си, да се убедим? Надали, но сме сигурни също толкова, колкото и предците ни са били сигурни в техните си схващания. Науката? Ха, да не би всички да сме служители в БАН? Явно сме повярвали в „рекламата“ на научните твърдения. Реклама поднесена ни в учебниците, книгите, средствата за масова информация; реклама поднесена по такъв начин, че никой, по никакъв начин вече не се съмнява. Знаем си, че е така и толкова. Добре, нека си представим какво би станало, ако използваме тази могъща сила, за да повярваме че ние, българите можем да живеем по-добре? Ей така - да сме твърдо убедени, да си знаем, че няшият по-добър живот зависи само и единствено от нас. Да сме сигурни, че няма кой да чакаме да ни „оправи“, а сами трябва да ковем съдбата си. Представете си информационното пространство около нас - тотално запълнено от личната ни отговорност за това, че силата е в нас самите. Колко билборда ни подтикват да си купим разни важни неща, като алкохол, цигари, чорапогащи, червила и други подобни? Колко билборда ни подсещат за гражданските ни права и отговорности? Звучи ви утопично? Точно толкова, колкото и идеята преди хиляди години, че земята е кръгла. Може да са ни нужни много години, но кога ще започнем? Кога ще направим първите крачки в правилната посока? Кога ще се сетим за мощта на рекламата? Но не за да продадем поредният боклук, а за да стане модерно да бъдем отговорни за себе си и децата си.
Ивайло Зартов
03.03.2011 13:42
03.03.2011 13:48
03.03.2011 13:54
ВИП – КАЙМАК
Централният ни комитет се е събрал-
с братския ни цигански квартал…
Събира усърдно каймака в чиния,
а той се оказва – мръсна помия…
Живяхме дълго като лъва и конете-
преживяхме кротко като кози сред овцете…
Жално по славното минало страдахме,
но сияйно бъдеще – така и не видяхме…
Упорито сглобявахме шевна машина,
а тя все се оказва оръжейна доктрина…
Пак носим скотското си робско бреме
и пак чакаме честитото сегашно време…
И пак се пита отчаяно отбора-
“Кога ли ще живеем като нормални хора?”…
03.03.2011 16:51
За своите беди и нещастия всеки един носи ЛИЧНА отговорност. Никой не му е виновен за НЕГОВИТЕ неудачи, за НЕГОВАТА некадърност!
Мъдреца затова е мъдрец, защото може да види оттам хоризонта. Ценните неща в материален и духовен аспект. Ако в 16 век е било ценно да имаш каляска и да можеш да четеш и пишеш, то в днешно време е ценно да имаш мощна кола, къща и да си образован. Така според времената и нравите. Колко и да отричаме материалния свят, той ни налага стереотипи и стандарти и просто няма как човек да се класира по-напред в живота ако няма образование, добри обноски, средства, контакти , планове и идеи за реализиране.
Подхлъзваме се явно по високонаучните аргументи и усложняваме сравнително простичкия си живот. Щото науката е слънце. Вгледаните в него, ослепяват в един момент за земните дела.